26.04.2018 г., 21:09 ч.

Словото като спасение 

  Поезия » Оди и поеми
739 0 0

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.

Като звезда блести,
 повтаря горчиво- 
"ти ме създаде точно ти".

Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.

До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

© Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??