May 8, 2016, 12:12 AM

Случаен преход в пролуките на времето 

  Poetry » Other
406 1 8


Падат, стават и незнайно как
пак ми лягат на главата,
светли мисли в тъмен мрак,
тъмни мисли в светли здрачове...

Звездите като дупки от куршуми
бродират сутринни пейзажи,
но тръгват твърде ярки и без ум,
разтапят слънцето във тъмни плажове.
А някой все стои и наблюдава...

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??