Случайна среща в гърлото на бара.
От хаус ритъм спираше дъха...
Попита за часа - с изящни пръсти,
косата ù в мечти ме залюля...
На устните ù цъфнаха кокичета
и музиката диво запулсира в мен.
- Дванайсет е часът сега, момиче...
Нощта целуна този кратък ден...
Погълна я димът от сепарето,
но ароматът на любов и страст
ме удряше направо във сърцето -
поръчах блус... и я поканих аз...
Коняк от нежност, в ритъма на танца,
очи-бадеми, хрупкащи от сладост,
и онзи приказно блещукащ ланец
от търсени парченца вечна младост...
-----------------
Изпратих я до входната врата...
В смеха ù сладък - цъфнаха липите.
- Беше вълшебно! - някак промълвих...
- Сега ще е... Нали ще се качите?!
© Михаил Цветански All rights reserved.
и хубав стих, много ми хареса..
Огнян, сърдечно...