Случайно

Jan 30, 2009, 11:47 AM

Poetry » Love

632 0 1

Защо не пиша вече стихове,
ме попита в мрачен ден.
Изглеждаше ми тъй познат,
невинен и смутен.

В очите гледахме се странно,
ти направи... старите неща,
а аз стоях и мислех:
"Как постигнахме това?"

Щастлив ли си?
Защото аз не съм
и всичко ми се струва
един ужасен сън.

Но зная, че от него
не ще отворя аз очи...
А как искам...

Животът е... живот!
И всеки прави своя ход.
Е, уви, аз направих грешния.

Щастлив бъди напук на всичко,
ще се постарая същото и аз.
Но винаги ще помня това,
което беше между нас.

И пак ще бъде!
Но кога?
В този или в друг живот...!?
Но ще бъде...

Ето, писах... за теб...

30.02.09

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-30T11:50:48+02:00

Дотежало ти е - явно!
Разбирам те!
За това пусни писмото по вятъра - да отиде по предназначение!
А ти чети, чети, чети и... пиши!
Успех!