Polyto (Поли Ангелова)
29 28
30 янв. 2009 г., 11:47

Случайно 

  Поэзия » Любовная
698 0 1
Защо не пиша вече стихове,
ме попита в мрачен ден.
Изглеждаше ми тъй познат,
невинен и смутен.

В очите гледахме се странно,
ти направи... старите неща,
а аз стоях и мислех:
"Как постигнахме това?"

Щастлив ли си?
Защото аз не съм
и всичко ми се струва
един ужасен сън.

Но зная, че от него
не ще отворя аз очи...
А как искам...

Животът е... живот!
И всеки прави своя ход.
Е, уви, аз направих грешния.

Щастлив бъди напук на всичко,
ще се постарая същото и аз.
Но винаги ще помня това,
което беше между нас.

И пак ще бъде!
Но кога?
В този или в друг живот...!?
Но ще бъде...

Ето, писах... за теб...

30.02.09

© Поли Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дотежало ти е - явно!
    Разбирам те!
    За това пусни писмото по вятъра - да отиде по предназначение!
    А ти чети, чети, чети и... пиши!
    Успех!
Предложения
: ??:??