Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя
(ти казваше, че страшно ми прилича),
ще се опитвам пак да си спестя
единствената думичка: „Обичам!”
Сред глъчката и хорската река
в миг погледите ни ще се открият.
Ще спрем на разстояние – ръка,
в прегръдка сенките ни ще се впият. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up