laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
7 авг. 2012 г., 11:50

Случайно 

  Поэзия » Любовная
613 0 7

Случайно ще се срещнем някой ден,

на някаква далечна, шумна гара.

Ти няма да си никак променен,

захапал неизменната цигара.

 

А аз – с оная рокля на цветя

(ти казваше, че страшно ми прилича),

ще се опитвам пак да си спестя

единствената думичка: „Обичам!”

 

Сред глъчката и хорската река

в миг погледите ни ще се открият.

Ще спрем на разстояние – ръка,

в прегръдка сенките ни ще се впият.

 

Душите ни безмълвно ще крещят:

„Не, не мога да забравя...” , „Остани!”

„Студен без теб сега е моят свят”,

„Очаквах те милиони дълги дни...”

 

Ще светне зло семафорът зелен,

ще изпищи протяжно – тъжно влака

и хищно ще те отнесе от мен,

където твоята жена те чака...

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светът е низ от пътища несрещнати,
    с кръстовища във забранени цветове...

    Аплодисменти и от мен!
  • Браво, Нина, за емоционалната интерпретация на вечната тема за невъзможната любов!
  • Предлагам промяна само на последния ред от 4 куплет. Прекалено
    директен е.

    Ще светне зло семафорът зелен,
    ще изпищи протяжно – тъжно влака
    и хищно ще те отнесе от мен,
    където другият живот те чака...
  • Браво и от мен, Нина!
  • Браво!
  • писано е много , но и много харесах твоя прочит...
  • Душите ни безмълвно ще крещят:
    „Не, не мога да забравя...” , „Остани!”
    Студен без теб сега е моят свят”,
    „Очаквах те милиони дълги дни...”

    Случайно!Много ми хареса!
Предложения
: ??:??