Една китара плачеше във автобуса
с прегракналия глас
на стар чудак.
Но никой в песента не се заслуша…
Вратите си отвори автобуса
към своето Никъде
потеглих бавно аз.
Но още ме преследва в тежък унес
китарата
с изчезналия глас.
© Мариела Георгиева All rights reserved.