30 сент. 2022 г., 16:08

Случка 

  Поэзия
466 3 7

 

Една китара плачеше във автобуса

с прегракналия глас

                   на стар чудак.

Но никой в песента не се заслуша…

                   Вратите си отвори автобуса

                   към своето Никъде

                             потеглих бавно аз.

Но още ме преследва в тежък унес

китарата

с изчезналия глас.

© Мариела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??