Вратите на храма
свойта вяра пропускаха.
Пред тях като камбана
лудия люшкаше въздуха
И като рефрен на делника
с едно стакато мрачно
повтаряше след свещеника
“Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно…
Когато вдовицата се престраши
и подаде му за “бог да прости”
Взря се в нея с безумни очи:
“Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още..”
После със жито посочи
плочника под асмата
и го за маса нарочи
и възседна земята…
Между хапките дишаше шумно
(на битието мравка прозрачна)
над “Място тихо ,място злачно
Място тихо, място злачно
място тихо, място злачно..”.