Служба

17 nov 2005, 12:17

Poesía

890 0 0

Вратите на храма
свойта вяра пропускаха.
Пред тях като камбана
лудия люшкаше въздуха
И като рефрен на делника
с едно стакато мрачно
повтаряше след свещеника
“Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно…
Когато вдовицата се престраши
и подаде му за “бог да прости” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Служба

Искате да прочетете повече?

Propuestas