Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде
и ябълката, гнила на раздора.
Ще те написват във поезия и проза,
а после ще кълнат и ще се молят...
А моето сърце не ми се търси.
Задръж го! Знай, че мога и без него.
Без друго вече няма да съм същият,
щом толкоз непотребно е за тебе... ...