Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде
и ябълката, гнила на раздора.
Ще те написват във поезия и проза,
а после ще кълнат и ще се молят...
А моето сърце не ми се търси.
Задръж го! Знай, че мога и без него.
Без друго вече няма да съм същият,
щом толкоз непотребно е за тебе...
Аз трябва да си тръгна. Горделив съм.
(Не зная на какво пък и отгоре)
От мене си ужасно чак ми писна!
Не стигат пък и другите ми болести...
До скоро! Ще се видим, няма как...
Живота ни събра и ни разделя.
Проглежда се единствено след мрак.
Дори да срещнем сляпата неделя...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени