HariMarSui (Харита Колева)
210 21
Nov 24, 2009, 10:29 AM

Слънце, поклон 

  Poetry » Other
461 0 1

Мъглата измамил,

лъчyt се прокрадна.

Някак съзря ме

и... ме открадна.

Понесе ме нежно

нагоре, нагоре

и зърнах отново

мойто Загоре.

Слънцето знае

човека да тачи.

Не иска да вижда

как страда и плаче.

Изпрати ми лъч -

надежда голяма

да видя отново

обичната мама.

Слънце, изгрей!

От мене поклон.

Но...

пак съм в мъглата

на моя балкон.

© Харита Колева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??