HariMarSui (Харита Колева)
210 21
24 нояб. 2009 г., 10:29

Слънце, поклон 

  Поэзия » Другая
451 0 1

Мъглата измамил,

лъчyt се прокрадна.

Някак съзря ме

и... ме открадна.

Понесе ме нежно

нагоре, нагоре

и зърнах отново

мойто Загоре.

Слънцето знае

човека да тачи.

Не иска да вижда

как страда и плаче.

Изпрати ми лъч -

надежда голяма

да видя отново

обичната мама.

Слънце, изгрей!

От мене поклон.

Но...

пак съм в мъглата

на моя балкон.

© Харита Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??