Слънце в опустелите ми рими
Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря.
А теб те няма – в сивото си скрита.
Потъваш. И дори в студа за тебе
не пеят птици – в тъмното не питат,
дали вървиш към слънчевия хребет?
Сбери мъглата в старата си чанта
и бавно хоризонта просветли ми –
та слънцето, зад оня хребет шантав, ...