bohem
71 184
12.03.2013 г., 19:37 ч.  

Слънце в опустелите ми рими 

  Поезия
1144 0 6

Слънце в опустелите ми рими

 

Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът

и сив капак натиска ме отгоре.

Осъден съм с присъда доживотна –

за слънцето си вечно да се боря.

 

А теб те няма – в сивото си скрита.

Потъваш. И дори в студа за тебе

не пеят птици – в тъмното не питат,

дали вървиш към слънчевия хребет?

 

Сбери мъглата в старата си чанта

и бавно хоризонта просветли ми –

та слънцето, зад оня хребет шантав,

да живне в опустелите ми рими!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??