Jun 21, 2011, 3:06 PM

Слънч 

  Poetry » White poetry
1046 0 26

Пияно е времето...

Ветрее въздишки

по нежната утрин,

роши зеленокосите мимове

в горския театър

и хлипа росно

на представлението им:

„Птичата песен”

Хваща го „слънч”

от дъха на лятото

и лудо разтреперано

хвърля облачен пух 

с прашните си ръце -

гони светуките с жадна

провиснала паст,

прошепва на  Луната

колко харесва

формите ù,  извивките -

звезди чак му излизат

в  разклонените сенки

на  притъмнелите очи...

Тази пролет го опива

с аромат на липов смях -

миг подир миг,

глътка по глътка,

като любовен еликсир...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??