21 июн. 2011 г., 15:06

Слънч 

  Поэзия » Белые стихи
1045 0 26

Пияно е времето...

Ветрее въздишки

по нежната утрин,

роши зеленокосите мимове

в горския театър

и хлипа росно

на представлението им:

„Птичата песен”

Хваща го „слънч”

от дъха на лятото

и лудо разтреперано

хвърля облачен пух 

с прашните си ръце -

гони светуките с жадна

провиснала паст,

прошепва на  Луната

колко харесва

формите ù,  извивките -

звезди чак му излизат

в  разклонените сенки

на  притъмнелите очи...

Тази пролет го опива

с аромат на липов смях -

миг подир миг,

глътка по глътка,

като любовен еликсир...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??