Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес
да бъдат от лятото различни?
Щом есента загуби ум и чест;
ние зъзнем в зимна себичност.
Сънуваме наяве слънчеви лъчи.
И търсим топлина в изкуството...
Погледни ме с топлите си очи,
за да опазя лятото на чувствата!