21 дек. 2024 г., 11:36

Слънчев кръговрат 

  Поэзия
70 4 12

Слънцето на младите ми дни 

потъва в зимната панорама. 

Останали сами с теб,двамата 

се питаме:кой от нас се промени?

 

И искат ли чувствата ни днес 

да бъдат от лятото различни?

Щом есента загуби ум и чест;

ние зъзнем в зимна себичност. 

 

Сънуваме наяве слънчеви лъчи.

И търсим топлина в изкуството...

Погледни ме с топлите си очи,

за да опазя лятото на чувствата!

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за мъдрите думи и оценката, Довереница!
  • "Щом есента загуби ум и чест;
    ние зъзнем в зимна себичност."

    Сезоните в душата с друга скорост
    превъртат циферблатите на чувствата.
    Но всяка зима се превръща в пролет
    дори и да е спомен нарисуван...

    Красива носталгия си нарисувал. Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката, Живко!
  • Красиво и тъжно описание на колелото на живота. Присъединявам се към написаното от Младен !
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!
  • "Щом есента загуби ум и чест;
    ние зъзнем в зимна себичност."

    Само това да беше написал, Стойчо, заслужаваш много аплаузи. А ти си написал рядко хубав и оригинален стих. Поздравление!
  • Благодаря за коментара, Светла!
  • И двамата са променени, важното е да пазят топлината и да гледат в една посока,Стойчо.
  • Благодаря за Любими и оценките, Bo Boteva и Миночка!
    Благодаря за оценките,Дейна.1и Люси!
  • Много хубав, смислен стих!
  • Хареса ми, Стойчо, особено финала! Весели и щастливи празници!
  • През какви ли не етапи минават нашите чувства...Дано лятото в тях взема превес!
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??