Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее,
че се разсипва в златен дъжд
край опустялата алея
и чезне в речния камъш.
И розите ни прецъфтяха
без теб край белия дувар.
Децата ни се разпиляха,
но слънцето остави дар. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up