9 мая 2024 г., 12:25

Слънчев подпис 

  Поэзия
494 1 0
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее,
че се разсипва в златен дъжд
край опустялата алея
и чезне в речния камъш.
И розите ни прецъфтяха
без теб край белия дувар.
Децата ни се разпиляха,
но слънцето остави дар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??