Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли
ритъм. Чудо голямо... Аз си зная, че съм „без“.
Не си спомням някога да съм била „със“,
Но сега и едно „извън“ ми дойде със чест.
Изведнъж взе, че и часовникът ми спря.
А ние с него си вървяхме все в синхрон.
Някак си играта много лоша прави си шега.
Токът спря със всичко друго в унисон. ...