29 нояб. 2019 г., 07:42

Слънчев удар 

  Поэзия
270 0 0

СЛЪНЧЕВ УДАР

 

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.

 

Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли
ритъм. Чудо голямо... Аз си зная, че съм „без“.
Не си спомням някога да съм била „със“,
Но сега и едно „извън“ ми дойде със чест.

 

Изведнъж взе, че и часовникът ми спря.
А ние с него си вървяхме все в синхрон.
Някак си играта много лоша прави си шега.
Токът спря със всичко друго в унисон.

 

Явно всичко тръгнало е с време на безвремие.
Днес и сега сме тук – след нас може и потоп.
Защо да правим ненужни, скандални сравнения
в този загрубял, без душа и любов живот?

 

Питам се – ако денят и нощтта се объркат,
какво ли чак пък толкова на земята ще стане?
Ние и без това сме си добре така - побъркани.
Само някакъв си слънчев удар може да ни хване...

 

28 11 2015
 

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??