Мъглата майска много ми хартиса,
от сивото се скривам в сладко лято,
денят ме гледа – млад и нестъписан
и хуква с мен, смехът ни е награда.
Рисуваме небе на точки златни,
тревите ни люлеят като люлки,
на ягоди ни шепне аромата,
щурците търсят влюбено цигулки.
Променя се света невероятно,
минутите на щастие ухаят,
дори мъглата диша вече лятно,
с кичури слънчеви изгря накрая.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up