Мъглата майска много ми хартиса,
от сивото се скривам в сладко лято,
денят ме гледа – млад и нестъписан
и хуква с мен, смехът ни е награда.
Рисуваме небе на точки златни,
тревите ни люлеят като люлки,
на ягоди ни шепне аромата,
щурците търсят влюбено цигулки.
Променя се света невероятно,
минутите на щастие ухаят,
дори мъглата диша вече лятно,
с кичури слънчеви изгря накрая.