Jul 30, 2013, 9:36 PM  

Слънчице в мене има 

  Poetry » Other
657 1 9

 

През асмата на двора

се опитва да слезе до мен.

Да погали  с лъчите си нежни

мойто утро и целия ден.

 

Заигра се за малко с цветята,

даде глътка живот и на тях.

После бавно притихна в тревата,

да полегне в горещия ден.

 

Юлско утро! Далеч от града!

Звън на хлопки и кучешки лай.

Шум на трактор, поел пак отново

да оре таз земя, този български рай.

 

И излишни са всякакви думи.

Само поглед в небето ми стига.

А кафето... то отдавна изстина.

И какво от това... слънцето в мене го има.

 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??