kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
30 jul 2013, 21:36  

Слънчице в мене има 

  Poesía » Otra
656 1 9

 

През асмата на двора

се опитва да слезе до мен.

Да погали  с лъчите си нежни

мойто утро и целия ден.

 

Заигра се за малко с цветята,

даде глътка живот и на тях.

После бавно притихна в тревата,

да полегне в горещия ден.

 

Юлско утро! Далеч от града!

Звън на хлопки и кучешки лай.

Шум на трактор, поел пак отново

да оре таз земя, този български рай.

 

И излишни са всякакви думи.

Само поглед в небето ми стига.

А кафето... то отдавна изстина.

И какво от това... слънцето в мене го има.

 

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??