Когато безумен надолу копая,
и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две
лъжи опашати - за ангела паднал и бог -
едната ми вади очите със блясък
от накити знатни на жалък, уж беден пророк,
а другата гневно замерва ме с пясък
в основите кухи на този живот.
Копая и демонът в мен се кикоти,
че грешен съм, сякаш превзел съм имот,
но плюя на всеки щом граби банкноти, ...