Когато безумен надолу копая,

и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две

лъжи опашати - за ангела паднал и бог -
едната ми вади очите със блясък
от накити знатни на жалък, уж беден пророк,
а другата гневно замерва ме с пясък

в основите кухи на този живот.
Копая и демонът в мен се кикоти,
че грешен съм, сякаш превзел съм имот,
но плюя на всеки щом граби банкноти,

щом трупа богатство и зъл е подлец...
Днес драпам във нищото паднал възнак,
уж кукла съм вехта на скъсан конец,
изправям огънат от слабост гръбнак,

че нямах посока с изгубена цел!!!
----------------------------------------------------------
Когато сред ада въздъхна смирен
и смело разкъсам бодливата тел,
животът ще литне отново над мен.