Смири се, ветре
Не ме връхлитай, ветре, погали ме,
косите ми недей да разпиляваш.
Завихрил си по пътя де що видиш,
но мене ти недей да забелязваш.
Вдигни пушилка, в смерч се заусуквай,
вземи и птиците, ведно с гнездата.
Когато укротиш се докле съмне
да си остана просто непозната.
Прозорецът, когато ти отворя
лудувай тихо, нежно ме обветряй,
стихиите не ги издържам вече,
така мечтая в къщи да е светло.
Хвани ме за ръката, аз ще тръгна –
обичам свободата и простора.
Сънувах, че душата ми е птиче
и приказка, че станали сме хора.
Не ме връхлитай! Стига си препускал!
Начупил си и покрива, стъклата…
Смири се – обич има тука,
Завий я с песен, досега непята…
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз чат-пат летя, Антоне, ама сега си сменям перушината.
-
Вятърничава работа Другия път го помоли да те научи да летиш
-
Кой каквото му в главата,
това му е на устата -
я вятър, я бръмбари,
я птички и тревички...
И пак сте си добре,
стига да е едно,
а не поне две,
понякога такава
каша в главата
ме тресе,
че чудя се как
да пиша едновременно
по думи две...
-
Не съм и мислила друго, вятърът ми е афинитет от дете. Имаше някакъв филм за цвета на вятъра, останал ми е в съзнанието. Даже писах нещо по темата някога... https://otkrovenia.com/bg/stihove/za-cveta-mu-te-pitam
-
Не е нищо против теб, Геновева.
Желая и на двете Южен, попътен вятър.
Чудесни сте 😘 -
Ха-ха, поне е весело.
-
Ми то, хубаво, запазена марка, ама кат' ме духне...
-
Геновева, чудесно е. Вятърът е запазена марка на Мариана 😊
Харесах стиха ти 💕 -
Такъв си е - един пакостник.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сънувах, че душата ми е птиче
и приказка, че станали сме хора.