Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
18 янв. 2020 г., 11:56  

Смири се, ветре 

  Поэзия » Любовная
498 1 10

Не ме връхлитай, ветре, погали ме,
косите ми недей да разпиляваш.
Завихрил си по пътя де що видиш,
но мене ти недей да забелязваш.
Вдигни пушилка, в смерч се заусуквай,
вземи и птиците, ведно с гнездата.
Когато укротиш се докле съмне
да си остана просто непозната.
Прозорецът, когато ти отворя
лудувай тихо, нежно ме обветряй,
стихиите не ги издържам вече,
така мечтая в къщи да е светло.
Хвани ме за ръката, аз ще тръгна –
обичам свободата и простора.
Сънувах, че душата ми е птиче
и приказка, че станали сме хора.
Не ме връхлитай! Стига си препускал!
Начупил си и покрива, стъклата…
Смири се – обич има тука,
Завий я с песен, досега непята…

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • обичам свободата и простора.
    Сънувах, че душата ми е птиче
    и приказка, че станали сме хора.
  • Аз чат-пат летя, Антоне, ама сега си сменям перушината.
  • Вятърничава работа Другия път го помоли да те научи да летиш
  • Кой каквото му в главата,
    това му е на устата -
    я вятър, я бръмбари,
    я птички и тревички...
    И пак сте си добре,
    стига да е едно,
    а не поне две,
    понякога такава
    каша в главата
    ме тресе,
    че чудя се как
    да пиша едновременно
    по думи две...
  • Не съм и мислила друго, вятърът ми е афинитет от дете. Имаше някакъв филм за цвета на вятъра, останал ми е в съзнанието. Даже писах нещо по темата някога... https://otkrovenia.com/bg/stihove/za-cveta-mu-te-pitam
  • Не е нищо против теб, Геновева.
    Желая и на двете Южен, попътен вятър.
    Чудесни сте 😘
  • Ха-ха, поне е весело.
  • Ми то, хубаво, запазена марка, ама кат' ме духне...
  • Геновева, чудесно е. Вятърът е запазена марка на Мариана 😊
    Харесах стиха ти 💕
  • Такъв си е - един пакостник.
Предложения
: ??:??