Няма смисъл.

Всичко е усилия,

сетни,

тежки,

болни.

И винаги сме недоволни.

Смисъл няма.

Гледам те в очите.

И виждам

мъка,

трудност,

безразличие.

Няма смисъл.

Казвам всеки път.

И после мисля си:

Ти беше

мил, 

усмихнат 

и обичаше.

Няма смисъл.

Но в главата ми е каша.

Сложна,

лепкава,

горчива.

Смисъл няма.

Но обичам те.

Това не стига.

Да заробя аз сърцето си.

В ада,

подлудяващ,

мръсен,

изморяващ.

Стоя изправена

над отломките от нас,

потрошени,

изгорени,

разпилени.

Смисъл няма,

следва от това.

Всичкото е глупава игра.