Няма смисъл.
Всичко е усилия,
сетни,
тежки,
болни.
И винаги сме недоволни.
Смисъл няма.
Гледам те в очите.
И виждам
мъка,
трудност,
безразличие.
Няма смисъл.
Казвам всеки път.
И после мисля си:
Ти беше
мил,
усмихнат
и обичаше.
Няма смисъл.
Но в главата ми е каша.
Сложна,
лепкава,
горчива.
Смисъл няма.
Но обичам те.
Това не стига.
Да заробя аз сърцето си.
В ада,
подлудяващ,
мръсен,
изморяващ.
Стоя изправена
над отломките от нас,
потрошени,
изгорени,
разпилени.
Смисъл няма,
следва от това.
Всичкото е глупава игра.
© Хрис Всички права запазени