Често думите подреждам
и не осъзнавам силата у тях.
Те умеят да се вглеждат
в истини, които спят.
Те са скоростни стрелици
и пробождат, често на инат.
Но не спират, те са упорити и
забиват те във пъкъла на своя ад.
Но пък честно ли е да ги скрием
и във тъмното забравени да спят,
после във мъгла да ги обвием
от надеждите за своя свят.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up