Често думите подреждам
и не осъзнавам силата у тях.
Те умеят да се вглеждат
в истини, които спят.
Те са скоростни стрелици
и пробождат, често на инат.
Но не спират, те са упорити и
забиват те във пъкъла на своя ад.
Но пък честно ли е да ги скрием
и във тъмното забравени да спят,
после във мъгла да ги обвием
от надеждите за своя свят.