Смолян

(пролетна импресия)

И на хотелския балкон застигнат

от шепота на тази красота

съм, дето всеки връх възбог издигнат

сега пред мен с релеф се очерта...

А на прозрачно – синя перспектива

във плен, един зад друг редят се те

и с облаците горе чак се сливат,

и красотата им расте... Расте...

Една река там долу си бълбука,

прилича на изрязана от сняг...

Моторен рев заглъхнало пропука –

далече нейде... После тихо пак...

От залез лъч чертае дълги сянки

и гали на тревата свежестта

в отсрещните мечтателни полянки

обкичени със цвят от пролетта.

... Не съм от тук...Далече е гнездото,

което ме научи да летя,

но тукашен усещам се, защото

душата ми копней за красота!...

И чак сега разбирам: що е тука

родена,  векове да надживей,

легендата за чудната сполука

споходила вълшебника Орфей...

Родиш ли се сред красота такава

с душа си на дете и на поет

и цял живот такъв си ти оставаш:

- и влизаш си във Вечността без ред...

29.05.1981.

Смолян, хотел Соколица