Смолян
(пролетна импресия)
И на хотелския балкон застигнат
от шепота на тази красота
съм, дето всеки връх възбог издигнат
сега пред мен с релеф се очерта...
А на прозрачно – синя перспектива
във плен, един зад друг редят се те
и с облаците горе чак се сливат,
и красотата им расте... Расте...
Една река там долу си бълбука,
прилича на изрязана от сняг...
Моторен рев заглъхнало пропука –
далече нейде... После тихо пак...
От залез лъч чертае дълги сянки
и гали на тревата свежестта
в отсрещните мечтателни полянки
обкичени със цвят от пролетта.
... Не съм от тук...Далече е гнездото,
което ме научи да летя,
но тукашен усещам се, защото
душата ми копней за красота!...
И чак сега разбирам: що е тука
родена, векове да надживей,
легендата за чудната сполука
споходила вълшебника Орфей...
Родиш ли се сред красота такава
с душа си на дете и на поет
и цял живот такъв си ти оставаш:
- и влизаш си във Вечността без ред...
29.05.1981.
Смолян, хотел Соколица
© Коста Качев Всички права запазени