Oct 30, 2007, 8:54 PM

Смърт 

  Poetry
766 0 4
Навън е мрачно и студено време.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.

Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.

Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво това твое стихотворение ни кара да се замислим за смисъла на живота и на това какво следва след него.
  • Прекрсно!!!
  • Направо тръпки ме побиха.Браво за силата на тези думи!
  • Тялото загубва очарованието си без душата,която не може да умира-защото има в себе си Божественост!
Random works
: ??:??