30 oct 2007, 20:54
Смърт
Навън е мрачно и студено време.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.
Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.
Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.
Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.
Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво това твое стихотворение ни кара да се замислим за смисъла на живота и на това какво следва след него.
-
Прекрсно!!!
-
Направо тръпки ме побиха.Браво за силата на тези думи!
-
Тялото загубва очарованието си без душата,която не може да умира-защото има в себе си Божественост!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
