bibi1991 (Биляна)
5 4
Oct 15, 2008, 4:20 PM

Смърт 

  Poetry » Other
962 0 3
 

Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,

в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.

Вчера бях дете с копнежи и мечти,

а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.

Смъртта отведе ме в черно покривало

и остави зад мен живот неизживян.

Всичко, за което сърцето е миляло,

се превърна във вековен блян.

Сега безмълвно ще легна в суровата земя,

превърнала ме в покорна слугиня на Вечността...

 

© Биляна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обожавам начина,по който се изразяваш не само чрез есетата си,но и чрез поеми!!!Тази много ми харесва и разбирам какво чувстваш!Мъката ти е споделена !!!Обичам те!Ти си ми една от най-добрите приятелки!!!!!Ще се придържаме към мотото си!!!
  • Благодаря..
  • Героинята е в плен на мрачни чувства. А
    може би това е поза? Желая успех!
Random works
: ??:??