Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,
в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.
Вчера бях дете с копнежи и мечти,
а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.
Смъртта отведе ме в черно покривало
и остави зад мен живот неизживян.
Всичко, за което сърцето е миляло,
се превърна във вековен блян.
Сега безмълвно ще легна в суровата земя,
превърнала ме в покорна слугиня на Вечността...