15 oct 2008, 16:20

Смърт 

  Poesía » Otra
963 0 3
 

Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,

в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.

Вчера бях дете с копнежи и мечти,

а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.

Смъртта отведе ме в черно покривало

и остави зад мен живот неизживян.

Всичко, за което сърцето е миляло,

се превърна във вековен блян.

Сега безмълвно ще легна в суровата земя,

превърнала ме в покорна слугиня на Вечността...

 

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обожавам начина,по който се изразяваш не само чрез есетата си,но и чрез поеми!!!Тази много ми харесва и разбирам какво чувстваш!Мъката ти е споделена !!!Обичам те!Ти си ми една от най-добрите приятелки!!!!!Ще се придържаме към мотото си!!!
  • Благодаря..
  • Героинята е в плен на мрачни чувства. А
    може би това е поза? Желая успех!
Propuestas
: ??:??