В нощта, те препускаха злостни и лигави -
сърдито, ядосано стадо.
Разплискваха рядката кал и се вдигаше,
в просторите воят им гладен.
На ледени локви, хрущящият грохот
къдеше това новолуние.
Опръска земята вбесният поход
с, от никой не четени, руни.
Наръфал безбройни скимтящи утроби,
водачът, вървеше начело.
Набъбваше в него кипящата злоба,
крещеше в зениците бели: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up