1.02.2009 г., 12:56 ч.  

Смърт за луната! 

  Поезия » Друга
1156 0 5

В нощта, те препускаха злостни и лигави -

сърдито, ядосано стадо.

Разплискваха рядката кал и се вдигаше,

в просторите воят им гладен.

На ледени локви, хрущящият грохот

къдеше това новолуние.

Опръска земята вбесният поход

с, от никой не четени, руни.


Наръфал безбройни скимтящи утроби,

водачът, вървеше начело.

Набъбваше в него кипящата злоба,

крещеше в зениците бели:

Тя трябва да падне, от нас изтърбушена

онази, изгряла нелепост!

Да бъде размазана, в язви, промушена,

свалена, убита свирепо!“


И все по-жестоко се пени омразата,

в гърлата клокочат шамани.

Напредват, напредват и все по-талазно е

нахъсано смъртно желание.

Но само след тях ще се плези луната,

когато отминал е ужаса,

отгатнала, долу, вчертани в земята,

следите от ордата плужеци.


Радост Даскалова



© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С един замах и е мъртва!Как успя?!Брилянтно!
  • "Тя трябваше да е изтърбушена! -
    онази преследвана светла нелепост.
    Да бъде захвърлена, в язви, промушена,
    убита, размазана, в кръв и без дрехи."

    Талант!
  • следите от ордата плужеци...
    ______________________________
    Тук всичко е казано.
    Танит е имала много очи.
    Адмирации за съчинението Радост!
  • махна ми главата...

    Рег!
  • Невероятна си!!!!
    Клипа е жесток!
Предложения
: ??:??