Смъртна сянка
Купчина ледени късове сковават студената сянка...
Сянката на момичето, което живееше в розовите мечти,
и събуждайки се, обляна в сутрешните лъчи,
поглеждаше към красивите стрехи...
Момичето, което можеше да дава,
да дава, без да иска, да обича, без да получава любов...
Сърце, което никога не плаче,
сърце, което винаги се смее...
Очи, които винаги се взират,
очи, които търсят любовта...
Коси, които никога не падат, ...