Смъртта на агнето

May 8, 2018, 3:18 AM

Poetry

382 2 2

С наострени ножóве го пресрещнаха.

От бялото в очите плисна страх.

То бе наивно, светло... А човешката

безумна ярост стори своя грях.

Не можеше да бяга. Доверчиво

бе към ръцете, давали храна.

Със обич близна ги, все още живо...

след миг потъна в мрачна хладина...

Душата му – по-бяла от кокиче –

изви се към Небето, не разбра,

как този, който толкова обичаше,

предаде го за сребърника два.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-08T16:13:49+03:00

Натъжих се, много правилно описано...Поздрави, Нина!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-05-08T15:08:15+03:00

Човекът е единственото същество на планетата, което отглежда храната си. При животните е толкова просто - хищниците имат големи зъби и атакуват бързо и безкомпромисно, никой не се прави на нвой приятел. Толкова е объркан този свят...