Часовникът отмери часовете,
отплува преходният сън,
обсебен от смъртта, Човекът
излезе през вратата вън,
изправи се и спря живота,
отвъдното качи на автостоп,
не чакаше да му отпуснат квота
в борбата да не бъде роб.
Прекрачваше Вселената на пръсти
и търсеше божественото сам,
приличаше на плод изръсен
на пода сред Божествен храм, ...