29.01.2008 г., 9:18 ч.

Смъртта на часовете 

  Поезия » Философска
690 0 10
Часовникът отмери часовете,
отплува преходният сън,
обсебен от смъртта, Човекът
излезе през вратата вън,
изправи се и спря живота,
отвъдното качи на автостоп,
не чакаше да му отпуснат квота
в борбата да не бъде роб.
Прекрачваше Вселената на пръсти
и търсеше божественото сам,
приличаше на плод изръсен
на пода сред Божествен храм, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??