tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21363
Jun 11, 2011, 12:02 AM

Смъртта на розата 

  Poetry » Phylosophy
839 0 13

Откъсвам роза, кървавочервена,
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват  ситни капчици роса.

Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от  любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.

Омаяна,  магийно възхитена,
поставям я във вазата с цветя.
А розата  ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота?

Защо бодличките със яд премахна?
Та те са част от мен и същността.
Каква царица ще съм, щом увяхна
във стаята със другите цветя?"

Прошепна тези думи и... оклюма.
Листенцата безжизнено присви.
Последен вопъл и въздишка глуха.
Угасна розата ми... през сълзи. 
  



© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??